Какво трябва да знаете за миокардния инфаркт

Инфаркт може да засегне не само сърцето, но на практика и всеки друг орган в  човешкото тяло, включително мозъка и белите дробове. В медицински смисъл инфарктът се отнася до всяко събитие, при което кръвоснабдяването на тъканта е намалено поради запушване или стесняване на артериите, причиняващо липса на кислород. Ако това състояние продължи повече от няколко минути, настъпва клетъчната смърт в засегнатите тъкани. Остър миокарден инфаркт (ОМИ) се отнася за тъканна смърт на сърдечния мускул, причинена от липса на кислород. Ходът на миокардния инфаркт е силно повлиян от степента на тъканната смърт, от състоянието на коронарните артерии, както и от всички съпътстващи заболявания на пациента.

Симптоми

Преди някой да получи инфаркт – вероятно години преди това – той може да е имал някои типични признаци, наречени пристъпи на ангина пекторис , изразяващи се с болка в гърдите и предупреждаващи за намалено кръвоснабдяване на сърдечния мускул.
При по-млади хора с инфаркт тези предупредителни знаци са по-редки. При по-възрастните хора обаче дори леко физическо натоварване, или емоционален стрес, или дори внезапно спадане на околната температура може да предизвика болезненото стягане под гръдната кост, което може да стигне до челюстите или до лявото (рядко дясното) рамо, китката и пръстите. Понякога болката се усеща само по-далеч от сърцето, на местата, до които тя се пренася.
Ако кръвоснабдяването се възстанови за няколко минути – след известна почивка или прием на лекарства с азотен оксид, болката бързо отшумява. Сърдечният мускул възвръща пълната си функционалност, без да получи увреждане. Болката, която се усеща по време на миокарден инфаркт , е подобна на тази при ангина, но е много по-силна, продължава по-дълго (поне двадесет минути) и не изчезва след прием на лекарства, съдържащи азотен оксид.
Тя може да бъде придружена от безпокойство, страх от смърт, студена пот, гадене, повръщане и умора. Миокардният инфаркт може да бъде придружен и от други симптоми, наречени атипични симптоми, като болка, преминаваща към корема или гърба, или дискомфорт в корема. Тези симптоми са по-характерни за инфаркт , засягащ долната област на лявата камера. Човек може дори да получи миокарден инфаркт без никакви симптоми или с много леки симптоми. Това се нарича тих инфаркт и се открива много по-късно, чак когато се направи ЕКГ тест поради някаква друга причина.^(1,2)
 

Какво да направите

Ако чувствате, че имате признаци на инфаркт , заемете удобна позиция и незабавно се свържете със 112, за да извикате линейка. Никога не се опитвайте да отидете пеша до лекарски кабинет и никога не се опитвайте да шофирате. Ако забележите, че някой около вас има симптомите на инфаркт , описани по-горе, незабавно извикайте линейка.
Ако пациентът не диша и няма пулс , не се колебайте да окажете първа помощ веднага. Не трябва да забравяте, че имате само няколко минути, за да обърнете фаталния процес. Засегнатият човек има шанс да оцелее само ако изкуственото дишане и сърдечният масаж започнат в рамките на десет минути. Съдбата на пациента зависи също и от размера на областта на сърдечния мускул, която е засегната от смърт на тъканите, и от времето, необходимо за отпушване на запушената артерия . По тази причина, най-важното е да се уверите, че ще бъде транспортиран до кардиологичен център възможно най-скоро, за да могат да се извършат подходящите процедури за отпушване на коронарната артерия и възстановяване на притока на кръв към тъканите. Човекът, който първи забележи, че друг не е добре, носи голяма отговорност, тъй като бързите действия могат да спасят живот. Половината от хората, които умират в рамките на една година след прекаран миокарден инфаркт , умират в рамките на един или два часа от появата на симптомите, най-вече преди дори да стигнат до болница.⁽³⁾ Единственият начин да се подобри тази тъжна статистика е предупредителните знаци за инфаркт да се приемат сериозно и да се потърси медицинска помощ.
 

Какво могат да направят лекарите?

Лекарят, който пристига с линейката на мястото, установява диагнозата инфаркт , прилага лекарства за облекчаване на болката и отвежда пациента в болница – такава, която има лаборатория за сърдечна катетеризация, ако е необходимо. ЕКГ тест се прави на място, в линейката, за да се оценят местоположението и размерът на областта на сърдечния мускул, засегната от смърт на тъканите, както и дали увреждането на сърцето е причинило животозастрашаваща аритмия . Всяка минута има значение; както кардиолозите често казват, „времето се равнява на сърдечен мускул“ (бел. прев.: колкото по-дълго един съд остане запушен, толкова по-голяма е увредата на мускула). Първичната перкутанна коронарна интервенция (ПКИ) се извършва според предпочитаната терапевтична стратегия при пациенти с миокарден инфаркт до 12 часа от появата на симптома, при условие че може да се извърши до два часа от поставяне на диагнозата.⁽¹⁾ В рамките на този период тази процедура може да спаси значителна част от увредения сърдечен мускул.

Какво се случва в кардиологичния център? Лекарите и специално обучените медицински сестри проверяват пулса на пациента, кръвното налягане и нивата на кислород в кръвта. На пациента се дават таблетки ацетилсалицилова киселина, за да се намали рискът от образуване на кръвни съсиреци в коронарните артерии, което подобрява шансовете им за оцеляване. Кислородът се прилага, за да се повишат нивата му в кръвта, дават се и различни други лекарства, за да се нормализира сърдечният ритъм на пациента. Запушената коронарна артерия се разширява с помощта на балон, вкаран с помощта на катетър. По време на интервенцията катетър с балон в края се вкарва в една от основните артерии, обикновено тази в слабините, за да достигне коронарната артерия . Хирургът намира точното място, където артерията е запушена, и използва разширяващия се балон, за да притисне плаката, която възпрепятства притока на кръв към стената на артерията, и премахва кръвния съсирек. За да се предотврати натрупването на плаки върху повредената стена на артерията, в коронарната артерия се поставя цилиндрично парче метална мрежа, наречено стент .