Нека изясним нещата: Всичко, което сте искали да знаете за инсулта

Инсултът е бил известен още на древните гърци, които го наричат апоплексия, описват го като болест, при която пациентът пада на земята, често внезапно, и лежи там, безчувствен или без да помръдва. Ето защо Хипократ нарича състоянието „плесо“ [plesso], което означава „ударен от мълния“.⁽²⁾ Думата, която използваме днес, произхожда от ХVI век, когато инсултът се е смятал за удар, буквално „нанесен“ от Бог. Днес това е събирателен термин за мозъчносъдови събития, т.е. за всички функционални разстройства в резултат на недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка, така наречените исхемични инсулти. В 80 до 85% от тези случаи на инсулт поради запушване на кръвоносен съд в мозъчната област постъпва по-малко кръв, което води до смърт на част от мозъка.⁽⁵⁾

Инсултът, както е дефиниран днес, се отнася до бързо развиващ се клиничен синдром, причинен от нарушаване на кръвоснабдяването на мозъка, характеризиращ се с признаци на глобална или фокална дисфункция, продължаваща повече от 24 часа или водеща до смърт, за който е потвърдено, че няма друга причина освен дисфункцията на мозъка. Ако неврологичните признаци спрат в рамките на 24 часа, инцидентът се нарича временно нарушение на кръвообращението в мозъка (преходна исхемична атака, ПИА)⁽³⁾

От началото на ХХI век приблизително 1,1 милиона жители на Европа всяка година получават инсулт , а исхемичният инсулт представлява приблизително 80% от случаите. Въпреки че честотата на инсултите в световен мащаб намалява, при младите тя нараства, което предполага, че са необходими стратегии за подобряване на превенцията.⁽⁴⁾

Ето защо е изключително важно да се предприемат мерки за предотвратяване на инсулт  особено чрез:

• Редовно спортуване
• Спиране на тютюнопушенето
• Ефективно лечение на високо кръвно налягане и
• Осигуряване на подходяща медицинска помощ при аритмии

Основни причини

Подобно на исхемичната болест на сърцето, инсултът се дължи на втвърдяване на артериите (в медицинската терминология: атеросклероза ). Притокът на кръв е ограничен от плаките, които се образуват в сънните артерии на шията, и дори може да бъде напълно блокиран от кръвни съсиреци, отделящи се от стената на артерията. Инсултът може да бъде причинен и от кръвни съсиреци, образувани в сърцето или на сърдечните клапи, откъдето могат да се отделят, да се придвижат с притока на кръв до мозъчните съдове и да ги запушат. Това се случва най-вече при пациенти, претърпели сърдечна операция или страдащи от аритмия , наречена предсърдно мъждене. Така миокардният и мозъчният инфаркт са тясно свързани инциденти, вкоренени в едно и също състояние, атеросклероза .⁽⁵⁾

Въпреки че инсултът започва внезапно и неочаквано и се развива с бързи темпове, той е следствие на десетилетна дисфункция. Исхемичният инсулт (т.е. инсулт , причинен от запушване или затваряне на кръвоносен съд в мозъка) е свързан с повече от двеста рискови фактора, особено хипертония, повишени нива на холестерола поради нарушения на липидния метаболизъм , диабет, затлъстяване , аритмия и тютюнопушене. Колкото повече рискови фактори са налице, толкова по-голяма е опасността от инсулт .⁽⁶⁾

Време = мозъчна тъкан

Преди инсулт пациентите често изпитват временни проблеми с говора или зрението, или изтръпване на крайниците, които отминават за няколко минути. Подобно временно нарушение на кръвообращението ‒ преходна исхемична атака (ТIА), според медицинската терминология ‒ е „предвестникът“ на инсулта.⁽¹⁴⁾ Ако пациент с такива симптоми потърси незабавно медицинска помощ, инсултът може да бъде предотвратен чрез подходящо лечение, като операция на сънната артерия или лечение на аритмия . За съжаление в повечето случаи пациентите не приемат достатъчно сериозно тези предупредителни знаци и затова на по-късен етап стават жертва на инсулт .

Симптомите на мозъчно-съдов инцидент са доста характерни. Едностранна слабост или парализа на крайниците, временна загуба на зрение на едното око, двойно виждане, загуба на зрителното поле, затруднено разбиране на реч или формиране на думи, объркване, световъртеж, главоболие и внезапна загуба на съзнание трябва да предизвикат подозрение за инсулт . Ако член на семейството или някой около вас се усмихва по странен, изкривен начин, има затруднения да повтори дори просто изречение или не е в състояние да вдигне и двете си ръце, трябва незабавно да повикате линейка.⁽⁷⁾

Това е състезание с времето, тъй като за един час нелекуване на инсулт мозъкът старее с три години и половина, 1,9 милиона неврони умират всяка минута и около 700 км невронни пътища се унищожават на всеки час.⁽⁸⁾ По тази причина човек, който получава остър инсулт , трябва незабавно да бъде транспортиран до болница, за предпочитане до такава, която е център за лечение на инсулт , тъй като международните проучвания показват, че времевият прозорец за разтваряне на кръвен съсирек е само три часа от появата на първите симптоми.⁽⁹⁾ Тук времето е от съществено значение, тъй като само интервенция , извършена в рамките на този времеви прозорец, може съществено да намали шансовете за смърт или тежестта и броя на последиците. Всяка минута има значение; както лекарите често казват, времето е важно. Следователно, независимо от това къде в страната се намира пациентът, когато се появят симптомите, от първостепенно значение е той в най-кратки срокове да бъде транспортиран до най-близкия център, специализиран за лечение на пациенти с инсулт .

Какво се случва в болницата?

В идеалния случай пациентът с инсулт се транспортира от линейката направо до център за лечение на инсулт , тъй като остър исхемичен инсулт може да бъде най-ефективно лекуван в специализирано отделение за инсулт . Тези центрове гарантират, че времето от пристигането в болницата до началото на лечението е сведено до минимум, което е от решаващо значение за специалното лечение в лимитирания времеви прозорец.

За поставяне на диагноза се извършва физически преглед, последван от различни образни процедури (ултразвук, КТ, ЯМР), за да се определи точното местоположение и да се оценят степента и видът на мозъчното увреждане, както и да се определи дали инсултът е с исхемичен произход (причинен от запушване на кръвоносни съдове в мозъка), или се дължи на кървене. В острата фаза непрекъснато се наблюдават нервният статус на пациента, кръвното налягане, пулсът, дишането, балансът на течности и електролити, нивото на глюкозата в кръвта, телесната температура и други ключови физиологични параметри.⁽⁹⁾

Сега вече сме в състояние да предотвратим парализа и други увреждания, дължащи се на инсулт , или да ги обърнем, като приложим интравенозно лекарство за разтваряне на кръвни съсиреци. Механичните устройства за отстраняване на тромби също се използват с голям успех. Тази високотехнологична процедура включва вкарване на катетър през артерията в мозъка, за да се премахне съсирекът, който блокира кръвния поток.⁽¹⁰⁾

Живот след инсулт

След като премине острата фаза и състоянието на пациента се стабилизира, незабавно започва интензивна рехабилитация . Рехабилитацията има за цел да даде възможност на пациента да възстанови своята автономност, да ходи самостоятелно, да си възвърне способността да говори и да се движи, да подобри качеството си на живот и да се реинтегрира в семейството и в обществото.⁽¹¹⁾ Тази многостранна дейност се ръководи от рехабилитационен екип, съставен от физиотерапевти, логопеди, психолози и други обучени медицински специалисти.

За съжаление 22% от мъжете и 25% от жените умират в рамките на една година след прекаран инсулт . В периода непосредствено след първия инсулт също има голяма вероятност да получите друг инсулт .⁽¹²⁾ Следователно една от основните точки на грижата за пациентите с инсулт е да се избегне повторната поява на мозъчно-съдово събитие, както и да се предотвратят други усложнения. Пациентите, преживели инсулт , трябва да ходят редовно на медицински прегледи и да приемат някои лекарства, включително за понижаване на кръвното налягане, намаляване на нивата на холестерола и инхибиране на адхезията на тромбоцитите и образуването на кръвни съсиреци. Може да се наложи и операция за коригиране на стесняването на сънната артерия . Но преди всичко пациентите трябва да спрат вредните навици, предимно тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол, да увеличат физическата активност и да започнат да се хранят здравословно.⁽¹³⁾