Исхемична болест на сърцето: състояние, причинено от недостатъчен приток на кръв към сърдечния мускул

Коронарните артерии са съдовете, които доставят кръв към сърцето и неговите мускули. Те обгръщат сърцето като корона. Тези артерии доставят богата на кислород кръв до клетките на сърдечния мускул. Нездравословният начин на живот ‒ хранителен режим, богат на мазнини, тютюнопушене, липса на физически упражнения ‒ може да доведе до натрупване на мастни отлагания по вътрешните стени на коронарните артерии. Тези отлагания, наречени плаки, възпрепятстват потока на кръвта. Това намалява кръвоснабдяването и пречи да се достави достатъчно кислород до сърдечния мускул. Дисбалансът на търсенето и предлагането на кислород води до лоша циркулация, т.е. исхемия в сърдечния мускул. Продължителната и тежка исхемия води до смърт на част от  клетките на сърдечния мускул, докато временният недостиг на кислород причинява исхемия на сърдечния мускул. Исхемията може да се прояви по различни начини. Исхемията на сърдечния мускул може да бъде свързана ангина пекторис , аномалии при генериране на сигнал и/или предаване на сигнал, остра сърдечна недостатъчност и внезапна смърт.⁽²⁾ Развитието на различните форми на заболяването е силно повлияно от продължителността на исхемията и естеството на произтичащото функционално увреждане. 

Тенденции по света

сърдечносъдовите заболявания са на първо място сред водещите причини за смърт както при мъжете, така и при жените. Те са причина за 31,5% от всички смъртни случаи и за 45% от смъртните случаи от незаразни болести, над два пъти повече от причинените от рак, както и повече от всички заразни, майчини, неонатални и хранителни разстройства, взети заедно.⁽⁷⁾

Предупредителен знак: болка в гърдите

Болката в гърдите, причинена от исхемична болест на сърцето , е един от най-важните симптоми за недостатъчно кръвоснабдяване на сърдечния мускул. Важно е да се знае обаче, че човек може да има исхемия на сърдечния мускул и без болка в гърдите ‒ това се нарича тиха исхемия . Краткотрайна болка в гърдите, за по-малко от 20 минути, трябва да предизвика подозрение главно за ангина пекторис , докато по-продължителната болка, над 20 минути, може да е предупреждение за миокарден инфаркт . Болката и дискомфортът в гърдите са много често срещани симптоми, които могат да бъдат причинени от най-различни състояния, не непременно свързани със сърцето. Те може да означават доброкачествени аномалии, но също така и много сериозни състояния, при които времето е от съществено значение за лечението. Оплакванията и симптомите се преценяват много субективно, в зависимост от възрастта на пациента и от редица други фактори. Съществува дори информация, въз основа на която може да се предположи, че мъжете и жените оценяват собственото си състояние по различен начин. Едно и също клинично състояние се усеща от някои пациенти като една от най-ужасните болки в гърдите, а от други ‒ като лек натиск. Вегетативните симптоми, които се появяват заедно с дискомфорт или болка в гърдите, обикновено означават сериозно състояние. Жените, които получават инфаркт , съобщават за гадене, повръщане и задух по-често от мъжете, докато изпотяването се съобщава по-често от последните. Симптомите варират в зависимост от човека и могат да включват болка и натиск в гърдите, затруднено дишане, тежест в гърдите или лек дискомфорт. Болката може да премине към ръцете, брадичката, врата или гърба. Симптомите могат да бъдат внезапни и остри или да се появяват постепенно или периодично.⁽³⁾

Болка, която се променя, когато пациентът диша, сменя позата си или яде, или болка, локализирана в определена област на гръдната стена, или такава, която е придружена от чувствителност към натиск, може да означава по-малко сериозно състояние. Симптомите, които възпрепятстват нормалната активност или идват със студена пот, гадене, повръщане, световъртеж или необяснимо чувство на страх, обикновено са признаци на по-сериозно състояние.⁽⁴⁾

Всяка минута е от значение

Дискомфортът и другите симптоми в гърдите, причинени от исхемична болест на сърцето , не се появяват непременно по драматичен начин. Доста често те идват постепенно, бавно, малко по малко, или може да се менят. Понякога се възприемат не като болка, а като чувство на натиск, парене или слабост, което кара пациентите да чакат твърде дълго, преди да потърсят помощ. Проблемът тук е, че загубеното време съкращава ранния период, който е от най-голямо значение за ефективното лечение. Общият опит показва, че ако симптомите се появят у дома, пациентите чакат по-дълго, отколкото ако ги изпитат на публично място или на работното си място. Ако симптомите са сериозни, пациентите са по-склонни бързо да потърсят медицинска помощ. Също така хората, които викат линейка, обикновено са в по-лошо състояние от тези, които първо се свързват със своя общопрактикуващ лекар. Важно е да знаете, че тъй като симптомите, засягащи гърдите, могат да бъдат признаци на тежко, живото застрашаващо състояние, не бива да чакате да отминат, а трябва незабавно да се обадите на лекар или линейка.

Резултати в борбата срещу заболяването

Колкото по-ефективно лечение получават пациентите с коронарна артериална болест, толкова по-късно те ще имат инфаркт . Ангина пекторис може да причини смърт на част от сърдечния мускул или инфаркт , а в следствие на това и сърдечна недостатъчност . Смъртността в болниците е свързана с възрастта и обикновено варира от 4% до 10% за пациенти с остра сърдечна недостатъчност . Дългосрочната преживяемост на пациентите след епизод на остра сърдечна недостатъчност също остава лоша, като се съобщава смъртност от около 70% за 5 години.⁽⁵⁾ СЗО прогнозира, че до 2020 г. ИБС ще бъде водещата причина за смърт в целия свят, включително в развиващите се страни.⁽¹⁾ 
Това означава много голям брой смъртни случаи, което предполага изключително сериозна медицинска и социална отговорност. Превенцията е ключова, за да се избегне всичко това. Трябва да се отбележи, че за тази цел хората с множество рискови фактори трябва да се смятат за пациенти дори ако нямат оплаквания и техният натоварващ ЕКГ тест е отрицателен. Това е така, защото артерията може да бъде напълно запушена без никакъв предшестващ симптом, какъвто е случаят при 60% от инфарктите.

Превенция

Ние сме в състояние да контролираме повечето от традиционните рискови фактори, макар и не всички. В днешно време често виждаме хората да работят твърде много и да водят прекалено напрегнат живот, за да създадат и поддържат сигурен поминък. За съжаление това отмества на заден план контрола върху рисковите сърдечносъдови фактори, който може да се осъществи чрез редовни упражнения, отказване от тютюнопушенето и здравословно хранене. Много хора подхващат втора или трета работа, започват да пушат или да пият заради стреса, и изобщо не се сещат да включат упражнения, примерно, във всекидневието си. Ето защо е наложително всички да са наясно с опасността от исхемична болест на сърцето .

Промяната в начина на живот е предизвикателство за много хора, дори когато знаят какво точно трябва да направят. Съветите за начина на живот обаче са полезни винаги и само ако получателите им предприемат преднамерени, активни стъпки за превенция . Целта на сърдечносъдовата превенция е да намали честотата на първите и повтарящи се клинични събития, свързани с исхемични заболявания, особено по отношение на инвалидност и ранна смърт. Това може да се постигне чрез промяна на рисковите фактори, свързани с начина на живот, чрез целенасочено и индивидуално въздействие върху тях, както и чрез приемане на определени лекарства.

Според последните насоки на Европейското общество по кардиология за диагностика и лечение на хронични коронарни синдроми, следните препоръки се отнасят за всички лица, които имат сърдечносъдово заболяване:⁽⁶⁾

• Здравословно хранене: намален прием на наситени мазнини и холестерол, както и увеличена консумация на Омега-3 мастни киселини (риба), плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни.
• Отказване от тютюнопушенето: освен редовните медицински консултации за това може да помогне и никотиновата заместителна терапия (дъвки, пластири) или друга фармакотерапия .
• Физически упражнения: под формата на аеробна физическа тренировка с умерена интензивност, съобразена с индивидуалните нужди, изпълнявана поне пет пъти седмично, оптимално от 30 до 60 минути. Всички пациенти след инфаркт трябва по възможност да участват в програма за рехабилитационни упражнения ‒ било като хоспитализирани, било като амбулаторни пациенти.